3 поколения български актьори в 30 портрета
Ние сме актьори – ние сме обратното на „хора“.
Репликата е от пиесата на Том Стопард „Розенкранц и Гилденщерн са мъртви“ – екзистенциално-абсурдистка свръхинтерпретация на Шекспировия „Хамлет“.
И, естествено, тук е извадена от контекста, ама не съвсем.
Защото актьорите, макар и хора в смисъла на разумни едри бозайници, са хамелеони, както гласи клишето; те са професионалисти в рязката промяна на окраска, емоция и визия, те притежават черен колан по неуловимост.
Да уловиш актьорската енергия на снимка не е за всеки – онзи, говорещият и пулсиращ статичен кадър, не изисква да си просто добър фотограф с добра техника, а задължава безпрекословното доверие на обекта, да го наречем модел, и немаскираното му желание да се покаже – със или без маска – пред именно този обектив.
В случая имаме точно тази синергия между артисти и артист – от една страна са любими на поколения българи лица, а от друга – Ивайло Станев – Álvarez, лице в лице и душа в душа с всички тях. Затова и експозицията се нарича “Face2Face” (“Soul2Soul” да звучи също толкова адекватно, ама е заето от оная осемдесеттарска R&B банда, язък).
30 от най-вдъхновяващите и безобразно талантливи българи, заснети на снимачни площадки, на театрални сцени и в „откраднати“ моменти от медийни фотосесии. 30 кадъра, които никога не са били показвани пред публика, а са грижливо пазени в хард дискове с тапицерия от злато до точния момент, в който да се зърнат и от публиката, и от „моделите“.
Това е „Face2Face” – това е обратното на просто „изложба“.
