Няма начин да не съчувстваш на Винсънт Конър – един от най-продуктивните шрифт-дизайнери в историята измисля цял набор за Apple, което на свой ред му носи договор с Microsoft. Там Винсънт работи върху доста проекти, доказали стойността си във времето, в това число Trebuchet MS и Webdings. Един-единствен шрифт обаче записва името му завинаги в черния списък на всички претенциозни дизайнери на планетата.
„Изпратиха ми писмо, с което учтиво ме уведомяваха, че настояват за бойкот на моя шрифт и молят да им дам моя снимка, за да я използват…“
Ще стигнем до този момент след малко. През 1995-а новият Windows пакет включва програмата Microsoft Bob, в която жълто рисувано куче на име Роувър „говори“ посредством текстови балони. Конър решава, че Роувър трябва да използва по-лековат от класическите формални шрифтове, заравя се в комиксите на DCи Marvel, и през 1994-а създава чудовищното си творение, като нарочно изчанчвабуквите с курсора на мишката. И докато псето бързо бива зачеркнато от операционната система, то Comic Sans става част от попкултурната история.
Революционният шрифт моментално привлича вниманието на големи компании, в това число Walt Disney, Apple, BMW и Burberry;дори тази му масова употреба обаче не го прави харесван, дори напротив – гореспоменатият цитат на автора му датира от 2005-а, когато група канадски графични дизайнери пускат официална молба за забраняване на „най-грозното нещо в историята на типографията“.
„Шрифтът е чисто и просто отговор на нечий въпрос и на нечие търсене. Аз предложих отговор на търсенето“, коментира Винсънт и уточнява, че не носи вина за глобалното и често неособено адекватно използване на Comic Sans – от надгробни плочи, през съдебни призовки, та до папския фотоалбум във Ватикана.
„Истина е, че след първоначалната разработка на шрифта ми се наложи да го тунинговам заради гръцката азбука и кирилицата – одобено опашчиците на букви като „щ“, „д“ и „ц“ ми бяха доста сложни. Но в крайна сметка Comic Sans води напълно отделен живот от мен – до ден-днешен постоянно научавам нови и нови неща за употребата му; приятели ми изпращат смешни снимки, което според мен е причината дизайнерите да го мразят.
„Съгласен съм, че не е умно да се използва за изписване на имената на жертвите от Втората световна война,
както са направили на паметник в Холандия, ама в крайна сметка всеки е свободен да върши каквото си иска. И Джъстин Бийбър не е безрезервно признат, нали?“, разсъждава Конър.
Докато малцината поддръжници на комичната типография защитават Comic Sans като пионер, дръзнал да застраши монопола на формалните шрифтове, родителят му не е на точно това мнение: „Ако много го харесвате, значи не разбирате от типография… Ако го мразите обаче, важи същото – просто си намерете друго хоби. Онова, което ме дразни в тази масова истерия, е нарочното забравяне на факта, че съм измислил още Trebuchet, Magpie и други използвани шрифтове. От друга страна пък Comic Sans дотолкова се е превърнал в част от попкултурата, че постоянно ме канят на различни вечери и лекции и с гордост ме представят като бащата на най-любимите буквички на света“, казва. И добавя, че стойността на творението му тепърва ще бъде асимилирана – макар вече да съществуват мнения, че шрифтът е част от новата ретро-шик вълна, а тишърти с „криви“ надписи да се продават на безбожни цени.