Едно време –  в същата тая галактика, ама преди да се захароса в глазура от политкоректност, преди да трампи хартията за асоциални платформи, и преди да ни наложи да си пришиваме местоимения по избор – с приятеля на първо място и съучастника на второ (разбирай – Ивайло, he/him), се занимавахме със самозадоволяване.

Аз поне не се сещам за друг начин да резюмирам простичката истина, че единият от нас си четеше мислите (професионално и добре платено), а другият си разглеждаше визиите (също толкова професионално и добре платено).

Едно време –  в същата тая галактика, ама преди да се захароса в глазура от политкоректност, преди да трампи хартията за асоциални платформи, и преди да ни наложи да си пришиваме местоимения по избор – с приятеля на първо място и съучастника на второ (разбирай – Ивайло, he/him), се занимавахме със самозадоволяване.

Аз поне не се сещам за друг начин да резюмирам простичката истина, че единият от нас си четеше мислите (професионално и добре платено), а другият си разглеждаше визиите (също толкова професионално и добре платено).

Резултата не съм си правил труда да цифровизирам, но е нещо като сто и кусур броя на най-популярните мъжки и политематични лайфстайл издания; около два пъти повече заснети сесии със съответния обяснителен режим, и претенции за премерена концептуалност – демек, обединявахме си талантите, моженето и всички земни и извънземни елементи, и заедно цепехме напъпващия медиен мрак.

Медийния мрак не го разцепихме, нали, понеже и най-можещото можене не може да пребори обстоятелствата, били те обективни или не.

Факт е обаче, че сътворихме красиви неща. Повечето от тях грижливо опаковахме в целофан от висококачествени дървесина, памук и коноп, и продавахме на онази бутикова групичка сапиенси, която ни харесваше.

Останалите си ги запазихме „за цветни дни“, понеже „черни“ ни звучеше твърде заупокойно.

И тъй, в един такъв цветен ден, между прегръдки и преглътки, сметнахме за нужно да представим аналогово изкуство за дигиталната генерация. Решихме да е в бар, понеже барът винаги ще си остане островче на реална социализация; той е смутната матка на отношенията, макар точно ние двамата да нямаме отношение по отношение на отношенията.

В бара, между две дози радиоактивност, сноват същества любопитни и толерантни и обикновено пияни, които в по-голяма степен от другите си отглеждат хем чаровната ретрофилия, хем носталгията към по-нормалното.

Тогава, когато беше яко да произвеждаш красиви неща.

В изложбите под клиширания надслов „Изкуство в бара“ няма да ти показваме претоплени манджи, точно обратното – по стените ще висят снимки, които никога не са виждали гланцирана страница, било то на Esquire, на Playboy, на MAXIM или на DALI. За дебютното издание ти събрахме селекция от непубликувани кадри и проектокорици от едни приятни, емоционални и сексапилни 10 години, в които имаше толкова голям обем от хубаво, че част от хубавото отпадаше на основание „няма място“.

Сега си имаме място – Eddie Sicoy Bar. Имаме си и идея – да разгледаш, да си припомниш, да харесаш, ако решиш – да си купиш, но най-важното – да ти е кеф. Щото, ако киното е седмото изкуство, то осмото, фундаменталното, е забавлението.

Пък ние заради това пусто забавление сме го правили. Затова го правим и сега. Енджой.