Александър Сано и Нели Атанасова, пардон – Сано, отдавна циркулират в дясното полукълбо на колективния мозък на редколегията като съвършени герои на точно тази сесия и точно този материал. Едно на ръка, че са сред най-симпатичните ни креатури по тези ширини, второ – че някак си излъчват онази чародейна хармония, от която в този момент, с радикалното локално и глобално междуполово противопоставяне (Цецка vs. Румен, Тръмп vs. Жените), имаме нужда. Хванахме ги баш на рождения ден на дъщеря им Ава, съблякохме ги по (доста впечатляващи) организми, а после ги заведохме на работна хапка. Той си поръча агнешко, тя – пуешко, което изобщо не приехме като някаква житейска метафора. И сценария ала Уди Алън също не сме го планирали – ако ни се е получило, със сигурност не е продукт на някакъв творчески гений. Щото оригиналната идея беше главният и модният редактор на Esquire, по ирония на шуробаджанащината съдбата – двойка в живота, да си поговорят с приятелско семейство с подобна карма. Изводът, ако такъв изобщо има, би трябвало е следният – най, ама най-хубаво е да служиш безрезервно на онова единствено същество, което мечтаеш да утрепеш с лопата

ХРИСТО ЗАПРЯНОВ: Значи – искаме да направим нещо като couples’ night out…

БИЛЯНА ЗАПРЯНОВА: Стига си говорил на английски!

АЛЕКСАНДЪР САНО: Е, аз го схванах, де

ХЗ: Субтитри ли искаш да ти сложа?

НЕЛИ САНО: И за мене, ако може!

АС: Да – тя говори само сръбски…

НС: Майка ми е сръбкиня

ХЗ: Браво! Аз се оправям с хърватски…
АС: В един филм, в който наскоро играх, имаше няколко хървати и един сърбин – и те си ми казаха, че в Югославия сърбите са викали на езика сърбохърватски, хърватите – хърватско-сръбски, ама де факто разликите са много малки. Всичко си се разбира

БЗ: Аз нищо не разбирам. Той ми се дразни, вика ми „австралопитек“

АС: И аз й казвам Покахонтас, щото е пълен индианец

БЗ: Е, значи е същата работа

АС: Само трябва да внимаваш да не казваш нещо сръбско на хърватин. Или обратното

ХЗ: Да, по време на бомбардировките на НАТО са ми правили див stripsearch на границата, щото винаги вкарвах някаква стриктно хърватска думичка

АС: Като каза „stripsearch”, това нали е обложката на Faith No More? (Сочи вехта татуировка.)
ХЗ: Да! Ей, за пръв път някой да го схване!

БЗ: Това му е най-любимата група

АС: За мен това не е любима група, а религия! Най-великите, съществували някога!

БЗ: Ние се оженихме на песен на Майк Патън!
ХЗ: Това май е единственото нещо от моите вкусове, което съм й наложил да прихване

БЗ: Оня ден си говорехме, че всъщност нашите вкусове изобщо не си съвпадат…

НС: Вие точно затова сте заедно!
БЗ: Да! Оказва се, че това със soulmates изобщо не е вярно

НС: Така, де! За какво ти е още един като тебе?